Тайните общества - част четвърта

Тайните общества вече не са необходими

 Благодарение на самите тайни общества, те вече не са необходими, поне не в царството на мисълта. В политиката обаче винаги във всяка епоха ще назряват обстоятелства, които отново ще предизвикват пораждането им; и въпреки че рядко постигат пряката си цел, все пак те не са лишени от влияние върху връзката между управляващите и управляваните, което е в полза на вторите, макар и не веднага, а в дългосрочен план. Но мисълта – религиозна, философска и политическа – е свободна, ако все още не във всяка страна, поне в земите, населявани от англо-саксонските народи. И въпреки че тесногръдият и глупакът ще отхвърлят тази теза – първият, защото тя подрива абсолютизма му, а вторият, защото тя пречи на спокойствието му – идеята за свободата на мисълта все пак ще става  още по-силна, благодарение на опозицията, която среща. Науката става мощна крепост срещу нашествието на догматични абсурди; и вече се разраства една научна църква, в която знанието, а не смирението, трудът, а не покаянието и постите, се смятат за най-важни. Различни явления в съвременния живот са доказателства за това. По време на интелектуалния мрак човекът се е самоунищожавал за сметка на великия обожествяван Всевишен; сега вече той изучава и уважава себе си, разрушава фетишите и се бори за Истината, която е истинското Божество.



В древните времена разумът се е издигнал от религията до философията; в наши дни чрез яростна реакция той ще се „извиси“ от философията до религията. А хората, чиято религия е стигнала до новото равнище и чиито хармония с Вселената навяват у някои страх – точно те са истинските обновители на човечеството и на тях не им трябват нито тайни знаци, нито пароли, за да се познаят един друг; всъщност те са против всички тези хитроумни неща, защото знаят, че свободата се състои в публичността. В деспотично управлявана страна, като Русия например , дори и днес тайните общества са единственият начин да се развълнува народът, така че да се бори за свобода; но там, където управлява свободата, секретността вече не е необходима, за да се постигне нещо добро и полезно; някога на свободата са ù били необходими тайните общества, за да възтържествува, но сега тя иска открит съюз, за да поддържа себе си. Не че е дошло времето, когато всяка истина може да се изрече без страх от злословия, дребнави възражения и противопоставяне, особено по религиозните въпроси; далеч сме от това, както показват някои от настоящите уважаеми институции. Все още има приложение за думите на Фауст:

... Ала какво е истинско познание?
Нещата кой нарича с вярното название?
Малцината, които от света
познаха нещо и безумно смели
сърцата си разкриха пред сганта,
на кладата и кръста са умрели.


Наистина, телесното разпъване или изгаряне вече са немислими, но чиновниците, и особено духовенството, все още разполагат с няколко колела на мъченията и нагорещени до червено железа, за да вържат ръцете на човека или да изпепелят репутацията му. Поради което, въпреки че подлагам на съмнение политиката, а в повечето случаи и успеха на тайните организации, все пак не мога да се въздържа да не изразя възхищението си към онези от тях, които са действали или действат според думите на поета Лоуел:

Те са роби, които не дръзват да говорят
от името на нисшите и слабите;
Те са роби, които не ще изберат
омразата, насмешкие и ругатните,
предпочитащи да се отдръпнат в тишина,
защото тяхната истина търси мисълта.
Защото те са роби, които не ще дръзнат
Да са на две на три сред правите.

Николай Николов