ТАЗИ МАШИНА - ЧОВЕКЪТ

„Големият взрив-Вселената-нашата слънчева система-Земята-Човечеството” - съвсем схематичният ред на еволюцията все още е пълен повече с въпроси, отколкото с отговори за съвременната наука. Което не пречи на дейците й с лека ръка да отхвърлят всичко, което не съответства на отвоюваните "постулати". Предполага се, че примитивно възникналата преди 4 млрд.години атмосфера – активизирана от ултравиолетови лъчи и електрически мълнии – спонтанно е породила органичните химични съединения, които в продължение на 1,5 млрд.години са се натрупвали в древните морета. И довели до "качествените изменения", появата на примитивните протеини, сетне на ДНК и РНК и така до… първите живи организми. Присъединявам се към групата на опонентите: "всяко твърдение, че слепи природни сили са организирали молекулите в сложно функциониращи системи, трябва и да даде обяснение за точните принципи и постепенните етапи, чрез които това е станало. Последното обаче, не е направено." Т.е., в случая, любимата система за "естествен отбор" не върши работа, защото "произхода на първия жив организъм не може да започне да действа, ако вече не съществува система за само-възпроизвеждане, защото без възпроизвеждане не се появяват нови форми, след които природата да отбира"; опитите да възпроизведат онзи "първичен бульон" дори с днешните технически средства, още не е донесъл успех на нито една научна лаборатория. Постигнатите от химици "протоклетки" "…представляват нещо повече от малки кухи кълба желе и не са способни да асимилират молекули от заобикалящата ги среда."



Ако пък сте привърженици на теорията за случайността, ето обезкуражаващите изчисления: "като вземем предвид всичките милиард в секунда възможни взаимодействия в нашия хипотетичен първичен бульон, получаваме само 1074 хвърляния на химичните зарове. Това означава, че вероятността от нашия бульон да възникне необходимата самовъзпроизвеждаща се система е 1 към 101926 – не може да очакваме подобно нещо да се случи в течение на цялата история на Земята!

С любезното съдействие на Емил Братанов.

Николай Николов