петък, 5 февруари 2010 г.

САЩ изгубиха контрол над "задния си двор"

Доскоро Латинска Америка бе считана за "задния двор" на САЩ. Американските монополисти с подкрепата на спецслужбите и морските пехотинци можеха да правят каквото си искат. Корените на тази конфронтация лежат дълбоко в миналото. С "Доктрината Монро" от 1823 г. САЩ фактически обявяват континента Америка за своя собственост.

В момента на страните от континента се падат повече от 20 % от националния експорт на САЩ, които същевременно взимат от тях около 1/3 от ресурсите, необходими за поддържането на своята икономика.

Преди време Джордж Буш се опита недодялано да използва по-мека дипломация на американската среща на върха в Мар дел Плата. Опитът му се оказа пълен провал.

Чавес обобщи резултата кратко и ясно: "Зоната за свободна търговия е мъртва и я погребваме тук". Но междувременно, загърбвайки САЩ, същите тези страни укрепват икономическите си връзки с Европа и Китай.

Непосредствено след форума в Мар дел Плата САЩ претърпяха нов съкрушителен удар. На 8 ноември над 95 процента от страните-членки на ООН гласуваха за отмяна на наложената от Вашингтон блокада на Куба.

Макар че на форума в Аржентина, Мексико бе един от малкото защитници на САЩ по отношение на Зоната за свободна търговия, само дни преди това страната ратифицира договора за Международния наказателен съд като отказа да подпише т.нар. двустранно споразумение за непредаване на американски войници на съда.

Латиноамериканският континент е обхванат от лавинообразен процес на олевяване или ясно и категорично ориентиране към националните интереси и отърсване от оковите на Вашингтон. Новият курс има широката подкрепа на болшинството от населението на този регион. Начело на общия фронт срещу политиката на САЩ е Уго Чавес. Венецуела заема пето място в класацията на най-големите петролни износители в света. 50 процента от петрола, който използват САЩ, идва именно оттам. през миналата година венецуелската икономика отбеляза ръст от 9,4%, при положение, че ръстът в петролната индустрия е едва 1,2%, което, освен всичко друго, говори за нарастващата стабилност на икономиката и растяща независимост от основния природен ресурс на страната.

Опитите на ЦРУ да свалят "лудия" Чавес от власт засега удрят на камък. В целия континент името на венецуелския президент Уго Чавес е сто пъти по-популярно от името на президента на САЩ. Примерът на Уго Чавес и Ево Моралес ентусиазира и единомишлениците им в Перу. Последните анкети сочат, че все повече нараства подкрепата за запасния подполковник Олянта Умала, който мечтае за индианска държава и реформи в духа на боливарската революция на Уго Чавес.

Според наблюдатели, на ред е Мексико.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.