ВАТИКАНСКИ ТРИЛЪРИ -V. - ПАПСКАТА „АЛЕКСАНДРИЙСКА БИБЛИОТЕКА”

 ТАЙНОТО ЗНАНИЕ В МОДЕРНИЯ СВЯТ


Един монах от 16-и век, Айзенрайх, е надминал далеч Макиавели. Той измислил гениален план за световно господство, толкова опасен, че папата заповядва да го убият, за да се потули цялата работа. Но трудът на Айзенрайх – “За върховенството”, оцелява. Някои учени дори вярват, че Третият Райх е притежавал копие от документа
Джонатан Раб, „Теория на хаоса” /ИК Бард/


ПАПСКАТА „АЛЕКСАНДРИЙСКА БИБЛИОТЕКА”


Нищо не може да се сравнява с Тайния архив на Ватикана. Четирийсет километра рафтове. Десетки хиляди тома, твърде тежки,за да ги вдигне сам човек. Историците ги наричаха Ключът на “Свети Петър”. Без ключа не можеше да има смислена история на средновековието. Някъде в Архива се криеха отговори на загадки, измъчвали умовете на учените през вековете. Дали принц Орсини е удушил собственоръчно съпругата си на брачното им ложе през 16-и век…, или е наел някого да го направи. Коя е била света Екатерина? Може би самата Лукреция Борджия? Какви тайни се крият в седемте хиляди дебели тома с индулгенции? Каква такса се вземала за опрощаване на грях?Как е била организирана кражбата на ръкописите на Петрарака? /…/ Може би отговорът се криеше в някой от близо петте хиляди папски регистри, като се започне с писмата на Инокентий Трети от 1198 г., подвързани в томове с размерите на атласи на света. От всички фонди, както се наричаха сборниците с документи – никой не знаеше точният им брой – имаше един, озаглавен “Разни”, който сам по себе си заемаше петнайсет стаи. Съдържанието му оставаше некартотекирано… Не без основание имаше такава поговорка, че само Господ знае какво се пази в Тайния архив. Записките от процеса срещу Галилей. Кореспонденцията на Хенри Осми с Ан Болейн. Личните писма на папа Алесандро Борджия и обожателките му. Архивът на Върховния католически съд. Архивът на Конгреса по ритуалите, дебатите за обявяването за блажени и канонизирането на мъченици, включително всички доклади за сключилите съюз с дявола…Минаха през залата на пергаментите, където древните документи бяха леко почервенели от плесен, която в крайна сметка щеше да ги унищожи. Централната зала на върха беше празна. Две от стените бяха покрити с фрески, изобразяващи ветровете като богове с развети роби. Стаята бе създадена за обсерватория. На пода бе начертана зодиакална диаграма, ориентирана към слънчевите лъчи, проникващи през тесен процеп на стената. – Тук е създаден Грегорианският календар, обясни Петрела.


Това отново е „Братството” на Томас Гифорд. Ако го приемем само за роман, асасините, разбира се, са екшънът. Наемни убийци, които можело да се наемат за да се отърве някой благородник от бъбривата си или дотегнала му съпруга. Друг - от враговете си. След това се намесила Църквата…, е Църквата винаги е била специалист по кървавите разправи. Носеха се слухове, че папите също наемали асасини. Не било нужно обаче да си папа, за да ги ползваш. Достатъчно било да си кардинал или просто богат свещеник – плащаш и някой умира. Във всеки случай, не вярвам да имате възможността да разгледате Ватиканския архив. Не знам колко е достоверността на Гифордовата информираност, но е повече от нищо. В блокбастъра „Ангели и Демони” има сцени, които уж се развиват там. И за тях не мога да кажа нищо. Кинаджиите или литераторите имат по-дълги връзки? Но истината, която вдъхновява всички антиклерикални изследователи е, че там се съхранява много опасно знание.

Емил братанов
Николай николов