ПРОТОКОЛ №1
...Без фразьорство ще разгледам същността на въпросите. Със сравнения и изводи ще изясня всяка мисъл. При формулиране на нашата система изхождам от наша и гоевска1 гледна точка.
ЧОВЕК Е ХИЩНО ЖИВОТНО.
Нека забележим, че лошите хора са повече от добрите и затова при управлението най-добри резултати се постигат, когато се действа с насилие и заплаха, а не с академически разсъждения. Всеки човек се стреми към власт; всекиму се иска да стане диктатор, стига да може; рядко би се намерил човек, който да не е готов да жертва доброто на другите, за да постигне своите интереси.
Какво задържа животинските нагони на човека? Какво ръководи тези хищни животни, които се наричат човеци? Най-напред, в началото на обществения строй, те са се подчинявали на грубата и сляпа сила, а по-после – на закона, който е също така сила, само че замаскирана. Логическото заключение от това е: по закона на природата – правото е в силата.
ПОЛИТИЧЕСКАТА СВОБОДА Е ФИКЦИЯ.
Политическата свобода е идея, но не и факт. Трябва да умеем, когато стане нужда, да използваме тази неопределена идея за примамка, с цел да привличаме народните сили и да сломяваме, когато пожелаем, една властвуваща партия. Тази задача се облекчава, ако противникът сам се е заразил от идеята за свобода, която нарича либерализъм и заради тази идея жертва силата. Тук именно ще се прояви и тържеството на нашата теория: разпуснатите от “свободата” юзди на управлението веднага, “по закона на живота”, ще се поемат и дръпнат от нова ръка. Сляпата народна сила не може нито ден да мине без ръководител. Новата власт ще заеме мястото на отслабналата от либерализма стара власт.
ЗЛАТОТО Е ВСЕМОГЪЩО. САМОУПРАВЛЕНИЕТО РАЗЛАГА НАРОДИТЕ.
В наше време силата на златото измества властта на управниците либерали. Мина времето на самоуправлението. Идеята за свобода е неосъществима, понеже никой не умее да се ползува с мярка от нея. Ако само за известно време се предостави на един народ сам да се управлява, той се разлага: още от първия момент възникват междуособици, след това социални войни, в които държавите изгарят и губят силата и значението си.
Всяка държава, изтощена от собствените си конвулсии или от вътрешни разпри, попада под властта на външни врагове и може да се счита за безвъзвратно загинала: тя е в наша власт. Деспотизмът на капитала, който всецяло е в наши ръце, подава на такава държава сламката, за която тя по неволя се хваща, защото иначе ще се сгромоляса в пропастта.
ЗА ЮДЕИТЕ ВСИЧКИТЕ СРЕДСТВА ЗА БОРБА СА НРАВСТВЕНИ.
На този, който със своята либерална душа би възразил, че тези разсъждения са безнравствени, аз поставям въпроса: ако на държавата е позволено и не се счита за безнравствено, когато употребява срещу външния враг всякакви мерки за борба, като например: да не открива на врага плановете си за защита или за нападение, да го напада нощем или с нееднакво число хора, то защо тогава същите тези мерки по отношение на по-лошия – вътрешния враг, който нарушава обществения строй и пречи на благоденствието, трябва да се наричат непозволени и безнравствени?
НАРОДЪТ Е ТЪЛПА.
Може ли здравият логичен ум да се надява, че успешно ще ръководи тълпите с помощта на разумни увещания или условия, щом съществува някакво, макар и безсмислено средство, което би се показало по-приятно на повърхностно разсъждаващия народ? Хората от тълпата, които се ръководят изключително от дребни страсти, поверия, обичаи, традиции и сантиментални теории, се поддават на партийни раздробления, които пречат на всяко сговаряне, дори когато за него са налице най-разумни основания. Всяко решение на тълпата зависи от случайното или подготвено болшинство, което, като не знае политическите тайни, взема абсурдни решения, които внасят зародиша на анархията в управлението.
В ПОЛИТИКАТА НЯМА МОРАЛ. УПРАВНИКЪТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ХИТЪР И ЛИЦЕМЕРЕН.
Политиката няма нищо общо с морала. Владетел, който се ръководи от морала, не е политик и затова не може да удържи своя престол. Който иска да управлява, трябва да прибягва до хитрости и до лицемерие. Най-големите човешки добродетели – откровеността и честността – в политиката са пороци, защото смъкват от престолите държавници, по-сигурно и по-бързо, отколкото може да стори най-силният им враг. Тези качества трябва да бъдат атрибути на християнските държави; ние никога не трябва да се ръководим от тях.
ЮДЕЙСКОТО ПРАВО Е В СИЛАТА.
Нашето право е в силата. Думата право е отвлечена, без реална стойност и с нищо недоказан смисъл. Тази дума не означава нищо друго освен: дайте ми това, което искам, за да получа доказателства, че към по-силен от вас.
Къде почва правото? Къде свършва то? – Неизвестно.
В държава с неправилна организация, с отслабнала сила на законите и намалена власт на владетеля, поради размножилите се от либерализма “права”, аз черпя новото право – правото на силния: да се намеся и премахна всички съществуващи уредби и постановления, да сложа ръка върху законите, да преустроя учрежденията и най-после да стана господар на ония, които са предоставили нам правата на своята сила, като са се отказали от тях доброволно в името на либерализма.
ЮДЕЙСКАТА ВЛАСТ ЩЕ БЪДЕ НАЙ-СИЛНА.
При съвременната неустойчивост на всички власти, нашата власт ще бъде по-силна от всяка друга, защото тя ще бъде невидима до тогава, докато укрепне дотолкова, че да не може никаква хитрост да я подрине.
От временните злини, които по необходимост сега вършим, ще произлязат добрините на непоколебимото наше управление, което ще възстанови правилното устройство и нормалния ход на народния живот, който е нарушен от либерализма. Резултатите ще оправдаят средствата. Нека в нашите планове да обърнем внимание не толкова на доброто и на нравственото, отколкото на нужното и полезното. Това е стратегическият план, който определя основната линия, от която ние не бива да отстъпваме, защото иначе рискуваме да видим разрушени многовековните си трудове.
НАРОДИТЕ СА СЛЕПИ.
За да бъдат действията целесъобразни, трябва да се вземат под внимание подлостта, неустойчивостта и непостоянството на тълпата, нейната неспособност да разбира и да чувствува условията на собствения си живот и на собственото си благополучие. Трябва да се разбере, че мощта на тълпата е сляпа, неразумна, неразсъждаваща, прислушваща се на ляво и на дясно. Не може слепец да води слепи, без да ги доведе до пропастта. Хората от тълпата, макар и да са гениално умни, щом не разбират нищо от политика, не могат да станат ръководители, без да доведат до гибел цялата нация. Само лице, което от детинство се е подготвяло за самовластно управление, може да разбира смисъла на идеите, които имат политическа основа.
САМОУПРАВЛЕНИЕТО СЪЗДАВА РАЗДОРИ.
Народ, който е предоставен сам на себе си, т.е. управлението на когото е предоставено на издънки из собствената му среда, се саморазрушава от партийни раздори, възбуждани от домогвания за власт и почести, а също и от произлизащите от това безпорядъци. Нима могат народните маси спокойно, без съревнование да разсъждават и да се справят с работите на страната, без да ги сместват с личните си интереси? Могат ли те да се защитават от външни врагове? Това е невъзможно, защото план, който е разбит на толкова части, колкото глави има в тълпата, губи своята цялост и става непонятен и неизпълним.
САМО МОНАРХИЯТА СЪЗДАВА РЕД.
Цялостни и ясни държавни планове може да приготви само монархът, който поставя в ред целия механизъм на държавната машина. От това трябва да се заключи, че целесъобразното за страната управление трябва да се съсредоточи в ръцете на едно отговорно лице. Без абсолютен деспотизъм не може да съществува цивилизация, защото цивилизацията не се създава от масите, а от техния ръководител, какъвто и да е той. Тълпата е варварин, който проявява своята варварщина при всеки случай. Щом тълпата вземе в свои ръце свободата, веднага я превръща в анархия, която вече сама по себе си е варварство в най-висша степен.
ЮДЕИТЕ ВНУШАВАТ НА НАРОДИТЕ СВОБОДА, ЗА ДА ГИ ТЛАСНАТ В ПИЯНСТВО И РАЗВРАТ.
Погледнете пияните, оглупели от вино гои, на които правото за безмерното му употребление е дадено заедно със свободата. Ние не бива и не ще допуснем синовете на израила да стигнат до същото положение. Народите на гоите са зашеметени от спиртни напитки, а младежта им е оглупяла от класицизъм и разврат, в който я тласкат нашите агенти; гуверньори, лакеи, гувернантки в богатите домове, прислужници и поставените от нас жени в местата на гоевските увеселения. Аз причислявам към числото на тези последните и тъй наречените “дами на доброто общество”, които по разврат и разкош са доброволни последователки на нашите развратителки.
ЮДЕЙСКИЯТ ДЕВИЗ Е: ХИТРОСТ, ЛИЦЕМЕРИЕ, НАСИЛИЕ, ГРАБЕЖ И ТЕРОР.
Нашият девиз е: “Сила и лицемерие”. В политическите дела побеждава само силата и особено ако тя е съчетана с таланта на държавните мъже. Насилието трябва да бъде принцип, а хитростта и лицемерието – правило за всички правителства, които не желаят да сложат своята корона в нозете на агентите на коя да е нова сила. Това зло е единственото средство, с което може да се постигне целта – доброто. Затова ние сме длъжни да не се спираме пред подкупа, измамата и предателството, стига с това да постигнем нашата цел. В политиката трябва да умеем без колебание да вземем чуждата собственост, ако с нея можем за добием покорността на гоите и властта над тях.
Нашето царство, вървейки по пътя на мирното завоюване на света, има право да замени ужасите на войната с по-малко забележими и по-целесъобразни наказания, чрез които да поддържа терора, водещ към сляпо послушание. Справедливата, но неумолима строгост е най-величавият фактор на държавната сила. Но не само за неоспоримата справедливост, но още и в името на дълга и победата, ние трябва да държим в програмата си за насилието и лицемерието. Самата доктрина за въздействие е толкова силна, колкото са силни средствата, които тя употребява, ето защо ние ще възтържествуваме и ще закрепостим всичките правителства под нашето върховно правителство, не толкова със самите средства, колкото с доктрината на строгостта. Достатъчно е да се знае, че ние сме неумолими, за да се прекрати непослушанието.
ЧРЕЗ ДЕВИЗА “СВОБОДА, РАВЕНСТВО, БРАТСТВО” ЮДЕИТЕ РАЗВРАТИХА НАРОДИТЕ.
Още в старите времена ние първи възвестихме сред народите лозунга: “Свобода, равенство и братство” – примамливи думи, които оттогава насам толкова много пъти се повтарят от несъзнателните папагали – гои, които отвред налитат върху тях. Тези думи отнеха благосъстоянието от света и историческата свобода на личността, която свобода по-рано тъй много се пазеше от натиска на тълпата. Божем умните, интелигентните гои, не можаха да вникнат в отвлечеността на тези думи, не схванаха противоречието в тяхното значение и несъответствието помежду им. Те не виждат, че в природата няма равенство и не може да има свобода; че самата природа е установила неравенството в умовете, в характерите и в способностите, както е наложила и императивността на своите закони; че избраниците на тази тълпа, управници – са по отношение на политиката, също такива слепци, каквато е и тълпата; че посветеният в нашите тайни планове, макар и да е най-посредствен, все още може да управлява, а непосветеният – ако ще и гений да е, нищо не ще разбере от политиката. Всичко това гоите изпуснаха изпредвид, макар че в същност силата на техните династически управления е изградена върху този принцип. Бащата е предавал на своя син знанията си за хода на политическите дела така, че никой друг, освен членовете на династията да не ги знае и никой да не може да издаде тайните му за управлението на народа. С течение на времето доктрината на династическата приемственост за истинското положение на работите в политиката е била загубена – обстоятелство, което е послужило за успеха на нашето дело.
По всички краища на света думите: “Свобода, равенство и братство” наелектризираха чрез нашите слепи агенти тълпите, които с възторг понесоха нашите знамена. В същност тези думи бяха червеи, които подкопаваха благосъстоянието на гоите, унищожаваха навред мира, спокойствието, единството и разрушаваха всички основи на държавите им. Вие ще видите, че това послужи за нашето тържество. То ни даде възможност да отнемем от ръцете на гоите най-важния им коз – да премахнем привилегиите, които са същността на аристокрацията им, която беше единствената защитница на народите и държавите против нас.
ЮДЕЙСКАТА АРИСТОКРАЦИЯ Е НАЧЕЛО НА ВСИЧКИ ИНИЦИАТИВИ.
Върху развалините на естествената и родова гоевска аристокрация ние поставихме начело на всички инициативи аристокрацията на нашата богата интелигенция. Цензът на тази нова аристокрация ние поставихме в богатството и в науката. Богатството е в нашите каси, а науката се движи от нашите мъдреци.
ЮДЕИТЕ ИЗПОЛЗВАТ ВСИЧКИ ЧОВЕШКИ СЛАБОСТИ.
Нашето тържество се улеснява още и от това, че в сношенията си с нужните ни хора ние винаги действаме на най-чувствителните човешки струни: на интереса, на алчността, на ненаситността, на материалните нужди на човека. А всяка една от тези изброени човешки слабости е в състояние да убие инициативата, отдавайки човешката воля в ръцете на купувача.
Абстракцията на свободата даде възможност на тълпите да мислят, че те са народа, че те са собственици на страната, а правителството не е нищо друго освен управник, когото те могат да сменяват, като износени ръкавици.
Сменяемостта постави народните представители на наше разположение и като че ли по наше назначение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар