Този вход в паралелен свят се случил на малка железопътна спирка в Русия във Владимирска област. По мнение на учените, такива случаи са възможни и на други места. Природата на феномена си остава загадка.
В този ден Алексей Маслов и неговата дъщеря, Даша решили да отидат за гъби. Навлезли дълбоко в гората, когато забелязали кръгло, ръждясало парче метал, отдалече приличащо на снаряд. Алексей Иванович, който бил възпитаник на технически вуз, постъпил грамотно. Той казал на Даша да отиде далеч, на безопасно разстояние, внимателно се приближил до предмета и установил, че действително това е далекобоен снаряд от времето на втората световна война.
Изваждайки детонатора и извиквайки дъщеря си, Маслов се отправил към железопътната платформа – по понятни причини вече не му било до бране на гъби.
Там си спомнил за детските години, как тогава с тежки предмети удряли по патроните и детонаторите и се получавали малки взривове. Още повече, че детонатора почети бил изгнил…Той помолил дъщеря си да му донесе една тухла и ударил детонатора…Нито взрив, нито даже леко колебание на въздуха почувствах, - разказва Маслов, - но неочаквано се оказах в някакъв странен свят.
Нито слънцето, нито някоя друга светлина в небето, можеше да се види, всичко се заливаше от различно обагрена светлина, която се излъчваше незнайно от къде. Небето и цялото пространство около него светеше, и проблясъци преминаваха от едната на другата страна, които прогърмяваха и искряха като мълнии. Под краката ми клокочеше течност като черна кал. Тя достигна почти до коленете ми и се простираше необозримо далече. Имах впечатление, че тази помия е навсякъде, и че тя е почвата, на горния слой на тази планета.
Но най удивителното е, че Маслов отчетливо и ясно помнел, че тази планета е Земята и той стои на същото място където бил минута преди това. Но нямало нито трева, нито дървета – това е друга земя.
Колко време той прекарва в този странен свят, Маслов не помни – струва му се, че е било няколко секунди। След това всичко изчезва, и той вижда родната зелена гора, а в далечината, асфалтовата платформа и след това – уплашената си до смърт дъщеря। Тя видяла същото но някак, си като през мъгла, а дори и с ъгъла на окото си забелязала от страната на тъмнината една многоетажна сграда с празни и счупени прозорци.
Най - Интересното е, че нито дъщерята, нито баща в този странен свят не са се видели един с друг.
Николай Николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар