АВИТОХОЛ живя 300 години./ Древна България /.

"През средата на II век от н.е. (според някои автори 153 г., а според други 165 г.) в Европа е създадена държавата, известна като Стара Велика България. За неин родоначалник се смята легендарният Авитохол. Тя е втората европейска държава по това време, след Римската империя."

"...това е първата едноплеменна държава в Европа, доколкото доминиращата на континента по онова време Римска империя (като всяка империя) обединявала десетки различни племена и народности."

"АВИТОХОЛ значи "Син на сърната"... според преданието той е бил захвърлен в гората и отгледан от една сърна. С неговото име започва Именникът на българските царе - свещеният летопис на българската държавност... Авитохол се възцарява в годината ДИЛОМ ТВИРЕМ, което означава Година Змия, месец Четвърти според българския календар. Според направените изчисления тази година е 165 от Хр . ...Годините на Авитохол и Ирник се измерват с едни нереално големи за човешкия живот числа, при това и закръглени. Очевидно тук става дума за периоди (кръговрати) от по 300 години със свещено значение в летоброенето, протичащи под знака на определени владетели. Като цяло Именникът обхваща един 600-годишен период от българската история. По времето на Атила преминаващият под знака на Авитохол 300 годишен период вече е бил към своя край."

Еленът се възпява в много български народни песни. Вълшебна сърна отгледала младия Авитохол - царският син, захвърлен в гората. Като пораства, Авитохол става велик Кан и Възродетел на Българското Царство, носейки името на сърната, която го е отгледала (АВИ – “сърна”; ТОХОЛ – “син”). Авитохол се възцарява през първия месец на пролетта, Твирем по Българския календар.

Авитохол и Ирник не са реални божества, а велики ханове и в същото време жреци. На това се дължи тяхното обожествяване. Те имат осъществен живот на святост и съвършенство. Авитохол не е само митология, а един праотец - можем да го наречем нашия Авраам.


"Именникът" е династична хроника. ...Изследователите без изключение отбелязват, че "Именникът" ни среща с два периода в древната българска история белязана с имената на Авитохол и Ирник... Интересен е опитът на П. Добрев да тълкува името Авитохол по аналогия с персийското "Авитух" (дете на сърната, син на сърната). Правомерността на тълкуването той подкрепя със съхранено в литовска легенда - сказание за откърмено от сърна "българско дете-княз" . ... името Авитохол носи задължителните за всеки родоначалник на древен народ тотемни елементи на произхода; от друга страна то напълно покрива смисъла си като "баща на царете", основател и пръв представител на царската власт."

Изображение на Авитохол, стрелящ с лък. Сцена от златното съкровище от Над Сент Миклош
Авитохол е личност от типа "културен герой", равен на онези "културни герои" в историята, които донасят "божествената уредба", узаконяват я и поставят знамето на културното, цивилизованото начало.

"... легендата достигнала до нас от стари извори (казва), че е бил откърмен от сърна. В древността легендите за подхвърлени деца, бъдещи основатели на велики царства, не са изключение. Митовете за Ромул и Рем откърмени от вълчица и за персийския цар Кир, отгледан в семейство на говедар, са добре известни."
Прочутата легенда за сърната, която отгледала бъдещия български владетел е известна в историографията още от V в. насам - от времето на Приск и Йордан. Тя отвежда към прастария индоевропейски (индоирански, арийски) култ към елена.

"...разликата между българите от времето на Авитохол, Курт/ Кубрат/ и Аспарух и съвременните дунавски българи е дори по-малка и несъществена, отколкото различието между елините от времето на Омир и днешните гърци. ... Историческите и езиковите податки недвусмислено сочат, че българите са един от най-старите народи, които са съумели да оцелеят до днес."

"...това е първата едноплеменна държава в Европа, доколкото доминиращата на континента по онова време Римска империя (като всяка империя) обединявала десетки различни племена и народности."