Кой е Тодор Живков - историята не трябва да се изопачава!

"...Обичта ми към хората се преплиташе винаги с обичта ми към Отечеството. Исках в България да няма бедни хора, исках моята родна страна да стане силна, богата и независима сред останалите държави. Вярвах, че и аз ще успея да направя нещо за тази цел. Винаги, дори и в най-трудните моменти, не губех вяра и оптимизъм... "


Най-големият държавник на нова България, човекът пред когото всички днешни политици изглеждат лилипути. Човекът, който не допускаше боклуци да управляват съдбите на милиони.

Държавникът, който навън беше виртуозен дипломат, а в собствената си страна никога не стана високомерен.

Човекът, на когото се падна да води България в сложно време и да лавира между изтока и запада, между чука и наковалнята, но никога не забрави интересите на България.

Човекът, който издигна България до средно развита европейска страна, с мощна икономика и армия и беше на път да постигне още повече.

Човекът, който не допусна съветски военни бази на българска територия, за разлика от водачите на останалите страни от соцлагера.

Човекът, който не допусна да успее опитът на американската агентура България да бъде превърната в Косово.

Човекът, от когото имаха респект и на запад и на изток, а сред своите никога не поиска да бъде нещо повече от обикновен шоп. Човекът, който никога не се поддаде на опиума на властта, никога не стана сноб и никога не претендираше да е нещо повече от който и да е среден българин.

Човекът, който се държеше наравно с всички и имаше какво да си каже и с последния чичо от село.


Човекът, който разказваше вицове за себе си и разсмиваше цял народ с неизчерпаемото си чувство за хумор и остроумие, никога не престана да бъде самокритичен и никога не се взе на сериозно.

Човекът, на чиито плещи лежеше огромна отговорност, но никога не допусна до обикновения българин да стигнат тревогите и смутовете на времето.
Човекът, който ни осигуряваше безметежно време с цената на всичко.
Човекът, при който децата играеха по улиците до 12 ч., без никой да се притеснява за тях, при който милицията нямаше работа, един квартален стигаше на десетки хиляди хора, а никой не се сещаше да заключва врати и коли.
Човекът, при който никой не те закачаше за една трева или за две-три бири зад волана.
Човекът, при който и последния български гражданин имаше покрив и работа, отопление и медицинско обслужване.
Човекът, при когото обикновеният българин строеше къщи и вили и оставяше спестовни книжки на децата си.
Човекът, при който обикновените хора и от най-затънтеното село караха почивки на морето по месец, в курорти, които сега ни се струват луксозни.
Човекът, който се "съобразяваше" с Москва формално, но си правеше каквото искаше.
Човекът, при който формално се вдигаха лозунги за интернационализъм, но прокарваше най-твърдия националистически курс. Човекът при който образователната система възпита цели поколения българи в патриотизъм.
Човекът, чийто планове не можаха да се осъществят докрай, но остави цели на поколенията...
Човекът, който накрая остаря и вече нямаше сили да спира протежетата на Горбачов и САЩ...
Човекът, когото оценихме истински едва когато го изгубихме...

"...Аз вярвам в българските млади хора. Не се съмнявам, че те ще изградят по-богата, по-справедлива и по-демократична България от нашата. Зная, че техният живот ще е по-различен от нашите млади години. Бих дал всичко, за да бъде той по-добър и по-лесен. Но лесни пътища няма. Силните, волевите, смелите личности израстват в трудностите...
...Иска ми се да вярвам, че днешните млади българи и българки ще бъдат по-добри във всяко отношение от нас - не каквито сме сега, а каквито бяхме в нашите отминали, в нашите незабравими младежки години... "


Никога не съм бил комунист, но някои истини трябва да се знаят.../ Николай Николов /.